Отпивайки първата глътка от току-що приготвеното еспресо, тя отново се улавя да фантазира — какво ли би се случило, ако най-накрая си позволи да опита?

Нищо ново.

Особено през последната година тази мисъл е като част от интериора около нея. Като диван, който е само на няколко сантиметра от правилното си място, тя сякаш нарушава композицията на всичко останало, оставяйки след себе си привкус, който се задържа по-дълго от горчивината на късия шот върху устните ѝ.

 

После поредният блян потъва дълбоко в нея, а дневният ритъм отново я поглъща.

До следващия път.

П. М. е на 36, когато поканата идва сякаш точно навреме, а понякога е достатъчно някой да открехне вратата, за да започне въображението да довършва картината.

 
 

Между поредния блян и поредния ден остава онзи изплъзващ се миг преди преживяването — когато все още не знаеш какво ще се случи, но вече ти се иска да разбереш.

А ти? Имаш ли желание, с което флиртуваш отдавна?

В.

 

Още истории от Спалнята

 
Previous
Previous

Новодошлите