Под напрежение

Действието се разви в Софийската филхармония, по време на ежедневна репетиция на оркестъра. Последното е важен детайл тъй като ни посрещнаха с "може да снимате почти навсякъде, дори и в концертната зала (където течеше репетицията), но ако издадете звук, или заслепите някого със светкавица..." в общи линии ако ни усетят, че сме там - it's curtains (от англ. - свършени сме). Да, и аз се засмях, но жената ни увери, че не е шега.

Както и да е, не искахме да рискуваме, затова докато чакахме Рут огледахме останалите помещения. През цялото време обаче си мислех за концертната зала, нещо ме дърпаше към нея, може би детето в мен, не знам, все пак поискахме да я видим. Репетицията течеше с пълна сила, обгърнаха ни приказни тонове. Музиката звучеше като да е от soundtrack на сцена от филм, тип James Bons, в която се случва убийство в опера... и разбира се решихме, че ще е там.

Имайки предвид горното, представете си трима човека, ходещи на пръсти, досущ като в Tom and Jerry, промъкващи се крадешком до центъра на балкона. Представете си как се дават насоки на модел, който е на около 6-7 м разстояние от вас без да вдигате шум... Сега малко и за фотографите из вас, вие си представите как нагласявате светлината си, и как фокусирате в почти пълен мрак, да, почти пълен мрак. Да кажем, че всичко дотук беше сравнително "окей". Тогава дойде Рут - "имам 15 мин. и трябва да изчезвам", не съм сигурен, че го каза точно така, но определено започнах да усещам сърцето си.

Ruth-2.jpg

Решението: Нинджа умения в ходенето, сигнали с ръце, и прекрасен асистент - Ирена, която игра ролята на "focus assist", иначе казано при определени знаци осветяваше лицето на Рут със светкавицата на телефона си за да мога да го фокусирам, а в другата си ръка втори телефон, с който хвърляше малко светлина върху десният й профил.

Ruth-1.jpg

Успяхме да приключим за 20 мин. Нямаше прекъснати репетиции по време на тези снимки. Можете да видите защо правихме тези снимки тук. Благодарности към webcafe.bg за прекрасната възможност.

А ето и няколко кадри, докато Рут се оправяше да си тръгне.

Ruth-5.jpg
 Да, този кадър е почти изцяло без фокус, но за мен в него има емоция, атмосфера заради които го запазих.

Да, този кадър е почти изцяло без фокус, но за мен в него има емоция, атмосфера заради които го запазих.